За проекта „Maisonette Vertèbre“
Има проекти, които започват с празен лист. И такива, които започват с диалог – с архитектурата, която вече съществува, и с ограниченията, които никой не е поръчвал. Maisonette Vertèbre е от вторите.
Когато за първи път влязох в това жилище, видях колони. Много колони, разрязващи пространството на парчета, които никой ползвател не би си поръчал. И си зададох въпроса, който определя цялата ми работа: какво ще стане, ако престана да се боря с тях?
Така се роди името – Vertèbre. Гръбнак. Колоните не са пречка в този дом; те са неговата структура и характер.
Клиентите имаха ясно изразено предпочитание към изчистени форми, минимализъм и липса на излишен декор – подход, който напълно резонира с моя. Това определи целия език на проекта: палитра от топло бяло, естествен дъб, графитно сиво и пясък, без орнаменти, без излишни жестове. Когато интериорът е сдържан, архитектурата проговаря.
В дневната избрах да не вдигам стени. Едно отворено пространство, в което колоните сами правят геометрията – хол, трапезария, работно място. Стенната композиция срещу дивана е библиотека по поръчка – асиметрична игра от отворени модули и затворени фасади в дъб и бяло, със съзнателно оставено място за картина в центъра. Книгите и изкуството – един общ жест.
Най-смелото решение се случи пред прозореца. Там стояха две колони, които никой план не би искал да има. Можех да ги скрия. Вместо това ги превърнах в рамка – обиграх ги с тъмно сив гръб и поставих между тях плот в стандартна височина. Не висок бар, не нисък перваз, а точно тази средна височина, която прави плота еднакво удобен за три употреби: бързо хранене с гледка, помощна работна повърхност за кухнята и работно място с естествена светлина. От едната страна – интегрирана винарна, от другата – дъбов шкаф със скрито съхранение. Това е моментът, в който ограничението става дизайн.
Кухнята остава компактна и тиха – матово бели чела, дъбови акценти, мрамор и биокамина, вградена в общия медиен модул, която връзва зоната за хранене и зоната за отдих в един топъл център.
Главната спалня омекотява палитрата – тапицирана табла в бледо розово, акцентна стена с мраморен ефект, месингови аплици. Банята до нея съчетава калакатен мрамор, дърво и душ-панел от неръждаема стомана.
Дъбова стълба, изчистена до основното, води към тийн стаята на горното ниво. И тук колона стои насред помещението – но вместо да я облека в композиция, я превръщам в централна ос, която обгражда самото легло. Към стаята принадлежи собствена баня в терацо с розов умивалник – малък жест на свобода в иначе сдържан дом.
Maisonette Vertèbre не е жилище, проектирано въпреки колоните. То е жилище, проектирано чрез тях. Това е разликата между декорация и архитектура – да приемеш това, което не можеш да промениш, и да го превърнеш в най-силната част от историята.
